АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ПАПАТА
Добави в Facebook
Добави в Twitter
RSS канала - Всяка неделя

В края на май 2003 година най-скъпоплатеният американски писател Том Кланси заяви във „Всяка неделя” /директно включване от Балтимор/, че според него българи са участвали в атентата срещу папата.
Месец по-късно, на 22 юни, един от най-известните анализатори на ЦРУ за Източния блок отговаря на Кланси.
Мелвин Гудман срещу Том Кланси.
Телевизионен мост с Вашингтон.
М.Гудман е бил старши и главен анализатор към отдела за работа със Съветския съюз на ЦРУ. Бил е и старши анализатор на Бюрото за разузнавания и изследвания към Държавния департамент, както и съветник по разузнаването на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия във Виена и Вашингтон.
Експерт по Източния блок. Генерал от ЦРУ.
По онова време – юни 2003 година – професор Гудман е старши сътрудник и директор на проекта за национална сигурност към Центъра за международна политика. Председател на катедра по международни отношения към Националния военен колеж на САЩ. Наблюдаващ професор на правителството към Американския университет. Професор доктор от Университета в Индиана. Съавтор на книгата „Войните на Едуард Шеварнадзе”.
На 57-а минута от разговора ще видите нещо забавно – но такива са рисковете на живото предаване. Дори и един генерал от ЦРУ не е застрахован от тях.
Предлагам на вниманието ви и една дописка, която написах години по-късно за
рубриката ми „Приказки за телевизията”. Сами ще се досетите, защо смятам, че това е уместно.
 
 
 
ПРИКАЗКИ ЗА ТЕЛЕВИЗИЯТА
 
 
СЕЗОННИ ДУПЕДАВЦИ
 
И убийци с думи
 
 
След 9 септември някакъв човечец дни наред чакал с букет цветя на Орлов мост.
Милиционерите накрая го попитали, кого чака. Американците – рекъл оня. Прибрали го и се опитали да го вразумят. Как не те е срам – казали, - наличакаше пак тъй с цветя германците, а сетне и руснаците!
Ами, не дойдоха ли? – казал човекът с букета.
Това е най-безобидният вид сезонен работник. Има и друг сорт, също тъй безобиден, но по-услужлив . Сещам се например за вечно очарователния Асен Агов. Той написа книга срещу САЩ, издаде му я издателството на ЦК на БКП. Трудно е да се каже, кой е бил по-ентусиазиран– авторът или издателството. Понеже това се случи тогава, когато битката срещу „империята на злото” вече бе започнала. Комунизмът се беше превърнал в нещо като ония тихоокеански острови, където трусовете следват един след друг. Агов обаче си написа книжката. А сетне се оказа най-големият американофил.
Има и не толкова безобидни автори. Като например една „смела” дама, както я кръщават в наше издателство -ако съчиняването на измислици може да мине за смелост.
Нейното име е Клеър Стърлинг. В началото на 80-те години тя съчини една лъжа за България. Ароматът й още се разнася.
През 2006-а година книгата й, озаглавена „Времето на убийците”, бе издадена отбългарското издателство „МаК”.
В този момент е изминал около четвърт век от атентата срещу един нещастен българин. Неговото име е Сергей Антонов.
Папата вече е отрекъл тъй наречената „българска следа”. В „МаК” обаче не му вярват. Те смятат, че светият отец просто се държи любезно с българите. Все пак, поне не казват направо, че е изветрял. И съживяват фантазиите на Стърлинг.
Макар че и самата тя още преди повече от 20 години също е признала през зъби в книгата си, че според тогавашния шеф на ЦРУ не е вероятно да има „българска следа” в атентата срещу папата. Точните думи на Уилям Кейси са: „Усилията да се разкрие „българската следа” са напразни”. Той казва това на 23 май 1983 година. Това не пречи на българско издателство през 2006 година да продължава да убива Антонов с думи.
Веднага след промените през 89-а поръчах на кореспондента на телевизията в Будапеща Радослав Михайлов даинтервюира Клеър Стърлинг, която по онова време беше там. Дамата беше доста поомекнала. Вероятно падането на стената я бе разколебало -може би е била наясно, че пазарът на измишльотини вече ще се стеснява. Тогава Стърлинг заяви следното: „Аз съм убедена, че ако се проведе пълно разследване на случая, ще стане възможно да се изчисти името на българския народ”. По-нататък в интервюто се оплакваше, че била „блокирана” от секретните служби, от ЦРУ, които не искали да разговарят с нея, да й дават каквато й да е било информация. И отхвърляли „информациите” и като невалидни.
Един човек обаче не ги отхвърля. И той, разбира се, е българин. Джон-Дими Паница, който в ония години е зам.главен редактор на списанието „Ридър дайджест” . За „информациите” й, отхвърлени от ЦРУ, той й предлага финансови условия, каквито не е получавал нито един репортер дотогава. Някои българи обичат България.
На 22 юни 2003 година разговарях с проф. Мелвин Гудман чрез телевизионен мост с Вашингтон / в предаването участва и Алексения Димитрова/. Той е бил старши и главен анализатор на отдела за работа със Съветския съюз на ЦРУ. Бил е и старши анализатор на Бюрото за разузнаване и изследвания към Държавния департамент. Генерал от ЦРУ. Няма смисъл да изреждам останалите му титли и длъжности.
Няколко фрагмента от този разговор.
Мелвин Гудман: Не вярвам в „българската следа”. От 1981 до 1985 година ЦРУ разполагаше с много солидни сведения, че България не е участвала в покушението, нито Съветския съюз. Все пак, директорът на ЦРУ по онова време Уилям Кейси и неговият заместник Робърт Гейтс поръчаха доклад, който би посочвал българите или Съветите като заговорници за убийството на папата.
К.К.: Има ли връзка между този доклад и разследването по-късно на Клеър Стърлинг?
Мелвин Гудман: В началото на 80-те години Стърлинг твърдеше, че Съветският съюз отговаря за всички терористични актове в Европа. Много от твърденията в нейната книга са буквално черна пропаганда…Бил Кейси си купил екземпляр от книгата на Стърлинг/ Бел.: „Мрежата на терора”/ и запитал своите сътрудници: „Добре, защо ние не пишем такива анализи, каквито ги пише Клеър Стърлинг?”Няколко години по-късно тя вече конкретно написа за атентата срещу папата, обвинявайки българите и руснаците. И до голяма степен тази работа беше свързана с инициативата на Кейси. „Ню Йорк таймс” подхвана нейната история…Имаше един нюйоркски сенатор тогава – Ди Амато, също човек с особена подозрителност и антисъветски настроения, и той рекъл: „Ами, ако „Ню Йорк таймс” смята, че руснаците са се опитали да убият папата, какво върши ЦРУ?”
И тогава Уилям Кейси подхвана тази следа, защото трябваше да свърши нещо, понеже сенаторът се бил ядосал. Но както ви казвам, Клеър Стърлинг е силно дискредитирана авторка, голяма част от онова, което тя пише, е чиста пропаганда…
К.К.: Но защо директорът на ЦРУ попада в този капан? Жертва на каква доктрина всъщност става той?
Мелвин Гудман: Бил Кейси не попада в капан. Недейте го изкарва някакъв наивник, добряк, който може да бъде използван за чужди цели. Самият Бил Кейси гледа на историята като на конспирация. Той е идеолог…Той категорично смяташе, че Съветският съюз отговаря за всяко световно бедствие и до голяма степен се противопоставяше на усилията на тогавашния държавен секретар Джордж Шулц за постигането на някаква разведряване между Америка и Съветския съюз. Смятам, че Бил Кейси поръчва тази докладна записка, за да може да я поднесе след това на президента и да изобличи държавния секретар Джордж Шулц като наивник, и оттам да тръгнат нещата с „империята на злото”…
К.К.: Да се поставим на мястото на Кейси. Какъв успех е имала тази операция през неговата оптика, по какъв начин е поразила България?
Мелвин Гудман: Едно нещо трябва да знаем – Бил Кейси не е имал намерение да удари България. С тази докладна записка той всъщност се прицелва в Кремъл… А това, че от дългосрочна гледна точка ще пострада престижът на ЦРУ, е абсолютно без значение. Неговата лоялност не е към ЦРУ, а към самия себе си.
К.К.: Може ли да се каже, че в този случай ЦРУ е било нещо като идеологически инструмент? Или поне Кейси?
Мелвин Гудман: В повечето случаи ЦРУ твърде добре си върши работата. С изключение на този случай на оценка на атентата, за който отговарят двамата – Гейтс и Кейси. Тогава бе извършена манипулация на цялото ведомство от директора и неговиязаместник… И, все пак, не бих преценявал ЦРУ по този един-единствен случай. Очевидно тогава анализъте бил твърде компрометиран, твърде безчестен, но в сравнение с цялостната работа на ЦРУ това може да се нарече изключение…”
И така, още през 83- а година Кейси вече не вярва на Стърлинг.Тя е изцедена и захвърлена. В крайна сметка, и тя се оказва сезонен работник. Днес книгата й изглежда като невъобразим боклук от недоказуеми твърдения. Сякаш за нея е измислена фразата на М.Лосън – „литературен еквивалент на сока от моркови”.Един комичен цитат само: „Само в тази страна/България/ , от цяла Източна Европа, член на съветското политбюро редовно присъства на заседанията на българското Политбюро” ?!!…/стр. 208/
От десетина години е в небесните селения, където вероятно пише книга за атентата срещу Божия син. Сигурно ще е много достоверна.
Тези дни излезе на български и изследването от 2005 година на Джон Луис Гадис „Студената война” /издателство „Кралица Маб”/. Книгата е издадена с любезното съдействие на посолството на САЩ у нас. Вероятно се има предвид някакво финансиране, заради което „посолство” е изписано с главна буква. Отбелязано е обаче също, че правителството на САЩ не се ангажира със становищата на автора. Но и този Гадис прави изкуствено дишане на Стърлинг.
Авторите на някои документални изследвания все повече заприличват на мародери по бойните полета на историята.
/И аз имам в сметката си едно изстъпление. През април 1991година академик Р.Цанев ми донесе от Москва брой на„Столица” и аз веднага препечатах в списание „Всяка неделя” „сензационното разследване”„Ленин – агент на германския генерален щаб”. Без никакви доказателства./
Междувременно, Антонов кротко умря в мизерното си софийско жилище. Намериха го след няколко дни.
Когато научих за това, ми стана много криво. Понеже го споменах в дописката си миналия вторник, като направих връзка с либийската афера. И сякаш дръпнах дявола за опашката. Може би Антонов вече да е бил мъртъв. Но това не ме успокоява.
И тогава всички се сетиха за него. Дори и Георги Господинов, който практически се препитава от забравата на литературата до 89-а година. Сякаш измишльотината „най-превеждан автор в чужбина” ще го направи повече писател. Отгоре на всичко това си е чиста лъжа. Но сега и той написа нещо за „българската забрава”- и то в едно вестник, който прави всичко по скромните си силици да продава амнезия. Ами, да се беше сетил Господинов преди десетина години.
Би Ти Ви в централните си новини също оплака Антонов – не бил изпратен от нито един държавен мъж или политик. Точно на тази телевизия й върви най- вече да направисериозно разследване на аферата „българската следа”, включително на игривите забавления на някои американски автори и медии. А диджеят Бареков може да разговаря с носителите на наградата на същия онзи Паница – тя е за свободен и демократичен печат, каквото и да означава това в представата му. Тези награди бяха по десетина хиляди лева. Антонов живя с 200 лева на месец. Напълно справедливо.
Не е лошо някой да поощри наградените да си върнат парите – за един паметник на „българската следа” например. Той може да изглежда като един смазан мъж
Сезонните дупедавци не бива да се подценяват. Не бива да гледате на тях само като на крачещи пулверизатори за неприятни миризми. Понякога те са и убийци с думи.
Имаше една песен, ако си спомняте, на Маки Ножа от „Опера за три гроша” на Брехт – за акулата с перлени зъби. Нашите сезонни акули са с фалшиви зъби. Обаче да бяхте питали Антонов за захапката им.
Накрая, да ви кажа каква е представата ми за телевизия.
Бих искал да направя интервю с Клеър Стърлинг край мъртвия Сергей Антонов.
Докато си припомнях интервюто с Гудман, доста се зарадвах, като видях какви съм ги вършил във „Всяка неделя”. И си казах, че други сезонни дупедавци са имали основание да спрат програмата.


ОЩЕ ПО ТЕМАТА