Предизборното обръщение на президента Роналд Рейгън бе излъчено на 3 юни 1990 година – седмица преди първите свободни избори.

На 27 май в рубриката „Горещият стол” поканих лидерът на СДС Желю Желев. В тези луди времена трудно контролирах времетраенето на отделните разговори и затова Желю участва отново и следващата неделя, 3 юни – този път в рубриката „Разговор с продължение”. Тогава в „Горещият стол” гостува Георги Пирински от БСП.

В края на емисията събрах двамата в един „Послеслов”, като непосредствено преди това излъчих обръщението на Рейгън. Това си беше истинска бомба – американски президент предоставя на „Всяка неделя” специално обръщение към българските избиратели. На Пирински не му стана много приятно - той, както впрочем и Желев, не подозираше за съществуването на това обръщение. Получих касетата броени минути преди началото на „Всяка неделя”. За нея знаеше Миро Севлиевски, който отиде в неделния следобед на летището с човек от американското посолство, за да посрещнат дипломатическата поща. Знаеше и Димитри Иванов. Тия дни той писа, че му я предал, в уличката зад телевизията,Джери от групата инструктори от Института за международни отношения на Демократическата партия на САЩ, с които работехме по създаването на нашето Сдружение за честни избори.

Беше истинска сензация. Това обръщение е едно от немалкото свидетелства, че „Всяка неделя” много отдавна вече беше извън всякакъв контрол.

Около касетата имаше доста спекулации.

Предлагам на вниманието ви откъс от книгата ми „Кеворк проговаря 1. Необичайни срещи” /главата за Андрей Луканов/. Този фрагмент дава отговор на някои въпроси.

 

***

 

Войната срещу „Всяка неделя”започна още след втората ни емисия /на възстановената след 10 ноември програма/.

По партийните клубове бяха започнали да разпространяват една снимка на татко с надписа: ”Бащата на Кеворкян, който е изпращал войници на Източния фронт”.

На една вечеря у Луканови, бяха и техните съседи Хайтови, докато всички все още се суетяха, спрях Луканов в антрето и го попитах: „Ти ли ги правиш тези неща?”

А той се засмя и каза: „Ти пък обръщаш много голямо внимание на дреболии!”

Зяпнах, и нищо не успях да отговоря.

Няколко седмици по-късно поисках „Вот на доверие” към „Всяка неделя” , заради заплахите, които ставаха все по-груби. Писмата в наша подкрепа ги носеха с чували от Централна поща. А Луканов, на някакъв коктейл, ми каза: „Ти си бил прекалено чувствителен!”

После се оказа, че и той не е по-малко чувствителен. Вече бе задържан на “Развигор”, когато ме привика следователят по делото му. С известно неудобство ми спомена за част от показанията му. Обвиняваха, между другото, Луканов и заради 300 хиляди долара, платени чрез телевизията, на социологическата агенция ИНФАС, която участваше в наблюдението на изборите през юни 90-та.

Луканов бил заявил, че участието на ИНФАС било наложително, защото имали информация от спецслужбите, че се готвя, с помощта на американците, да фалшифицирам изборните резултати. Била подготвена специална касета за това и пр.

Обясних на следователя, че ИНФАС наистина бяха излишни. Българското сдружение за честни избори бе осигурило участието на десетки международни наблюдатели, между които и немалко влиятелни американски политици. Имахме близо 13 хиляди доброволци в цялата страна, работехме с експерти на Демократическата партия на САЩ и т.н. Но властите очевидно ни нямаха доверие.

Между другото, Луканов беше много чувствителен към контакти с чужденци от всякакъв ранг. Една заран пак ме събуди и пита: ”Вярно ли е, че американците са тук?”

Отговорих, че Лари Гарбър води една група, и той помоли да ги изпратя по обяд в Министерския съвет. А Лари беше от втория ешалон на американската делегация. Но това беше без значение за Луканов.

А историята с касетата е следната. В емисията на „Всяка неделя” на 3 юни, седмица преди изборите, в „Горещият стол” участваха Желев и Пирински. Малко преди началото на емисията Миро Севлиевски донесе направо от летището касета с обръщение на президента Роналд Рейгън, бяха я осигурили от американското посолство. Излъчих я в края на предаването. Признавам си, че не беше много спортсменско. Друга касета не е имало.

***

Техническото качество на обръщението на Роналд Рейгън е доста лошо – това е запис от личния ми архив, направен от ефир и запазен на VHS.