Този репортаж е излъчен на 26 ноември 1989 година – в третата емисия на възстановената „Всяка неделя“, която беше спряна от властите през юни същата година.

Видяното в Живковата резиденция в Банкя коментирам заедно с Димитри Иванов и писателя Димитър Вълев.

Имаше и анкета с деца със сърдечни увреждания от училище в Банкя: от нея се усети едно леко пресилено противопоставяне между техните представи за живота и за онзи в резиденцията; но такива бяха настроенията тогава - приповдигнати или, най-често, направо яростни. Новите управници вече бяха обещали да предоставят Живковата обител тъкмо на тия деца, затова едно от тях плахо рече в края на анкетата: „Ще ни я дадат ли?“ Очевидно не го вярваше, а то и точно така стана.

Басейн с един шезлонг и един спасителен пояс; в столовата – маса за 12 души, отново с един стол; на вратата на кухнята бе залепено менюто за „диктатора“ – абсолютно спартанско, до неприличие, и пр.

За спасителния пояс едно дете уточни: „Един е, защото тук по-малко се давят“.

Дребни подробности, но все пак показателни за едно време на еуфорични очаквания, които плавно се преляха в трайни разочарования.

Е, няма спасителен пояс за всички.