Тази история започна с една лъжа на Недялко Йорданов, последвана от манипулирането на документ на ДС. /Подробностите от поредицата можете да проследите в БЛИЦ./

По-късно натрапената ми полемика стигна до предателството и смъртта на поета Атанас Манчев – една болезнена тема за Йорданов; намесено бе и едно интервю с неговата сестра, по повод на което Недялко Йорданов праща през 1988 година донос по мой адрес в Секретариата на ЦК на БКП. Той и досега не крие неприязненото си отношение към близките на Манчев – и нарича „натегачи“ тия скромни хора.

Сега ще ви представя истината на сестрата на Атанас Манчев. Този път няма да я спестявам, както сторих преди 26 години.

„Те /Недялковци/ може би си мислят, че и ние не сме живи“ – каза по някое време сестрата на Манчев.

Може би на това се надяват – обаче все още има живи свидетели.

Сега чуйте сестрата на предадения и убит поет Атанас Манчев.

Защитната теза на Недялко Йорданов минава през набеждаването в предателство на Тодор Ченгелиев, за когото Недялко твърди, че е предал брат си Иван и Атанас Манчев.

Но това ли е истината? Наистина ли „Брат брата предава“ – както казва Н. Йорданов.

Или е защита чрез набеждаване?

Да оневиниш баща си – като поругаеш паметта за друг – това ли е справедливостта според Недялко Й.?

Очаквайте истината за Тодор Ченгелиев – той, брат му Иван и майка им Койна, заедно с Атанас Манчев, са избити безмилостно на 21 май 1944 година .

Тодор Ченгелиев ли е предателят? Или някой друг.