Абаджиев се включи в разследването „Война на допинга“ на 23 април 1989 година. Беше написал писмо до ръководството на телевизията, а не до програмата, макар че нямах нищо против да участва. Но подобни номера бяха форма на натиск.

Искаше да се дистанцира от смъртта на Пейчо – нямал нищо общо с него; смяташе го от „бракониерите“ във вдигането на тежести, за „самоинициативник“; при него това не можело да се случи и пр. Обаче всичко „рефлектирало“ върху името му – пак спомена, че имало заговор срещу него, намекна за ролята на руснаците при провала на олимпиадата в Сеул, където отново уличиха двама от щангистите му, опита се да опровергае позицията на олимпийския шампион Йордан Биков; накрая потвърди, че и той иска да участва в битката срещу допинга, и пр.

Разговорът е извънредно интересен и днес, 25 години по-късно – по-интересен от всичко, което се изговори напоследък /март 2015/.

От изключително значение е едно твърдение на знаменития треньор: целта оправдавала средствата - това се отнасяло и за допинга, не приемал единствено „острия допинг“. Тези думи на Абаджиев са ключ към всичко, което се беше случило и което ще се случи в този спорт.

Много интересен е и разказът му за световния шампион Валентин Христов; истината на Абаджиев е доста по-различна от тази на Валентин, който днес се представя като страдалец, но в ония дни, преди четвърт век, изобщо не пожела да се включи в разследването.