Мисля, че това обяснение не се нуждае от много думи.

Ако сте достатъчно любезни да прочетете „Сондажи” от рубриката „БУМЕРАНГ”, ще забележите, че през всичките години на съществуването си – от 1979 до 2005 година – „Всяка неделя” е имала отчетливо предимство, тя е била предпочитана в най-различни допитвания.

Обаче онова е било телевизия.

А това тук – сайт, само едно скромно място сред джунглата на Мрежата.

Онова беше програма излъчвана винаги на живо, преминала през невероятни перипетии, спирана и разрешавана от властите. Тя опитваше и правеше неща, за които другите дори не се сещаха. Имаше невероятна за днешните представи аудитория - практически цялата публика, а това означаваше около 5 милиона души.

Получаваше и уникална подкрепа от същата тази публика - винаги, през всичките години. През 1989 година - наскоро след възстановяването на програмата, прекъсната от властите през юни същата година – след поредица от агресивни и цинични заплахи, поисках Вот на доверие – и получих подкрепата на около 485 хиляди души! Това също е документирано.

Онази „Всяка неделя” беше свръхмогъща трибуна. Но никога не злоупотребявахме с нея, това беше едно от свещените ни правила.

Сега този сайт изглежда нещо много по-скромно. Той е лишен, и това е неизбежно, от някои от най-ефикасните средства на телевизионната програма. Липсва ефекта на директното излъчване – онова беше една сцена, на която всичко можеше да се случи, и често се случваше. Липсва и цялостната драматургията на предаването, с нейните неочаквани, дори за мен, обрати и кулминации. И още много други неща липсват. Ролята на водещия, например, далеч не може да бъде схвана от тия откъслечни фрагменти. Но това е най-малкото, което ме безпокои. Последното, което ме е интересувало през всичките тези години, е било паметта за личната ми роля.

През годините положих немалко усилия, за да съхраня архива на програмата. В най-добро състояние, естествено, е този на третата „Всяка неделя” /2002 – 2005/. Пазя записите на втората на VHS формат – и може би понякога тези архиви няма да притежават достатъчно добро качество.

Излишно е да споменавам, че притежавам авторските права на всичко онова, което ще видите тук.

Независимо от посоченото дотук, и този сайт има своите достойнства.

Той съхранява познанието за отделни събития. Съхранява думите на важни лица и личности.

Не е лошо да си ги припомним и да ги чуем отново. Особено днес, когато почти всичко е поразено от отвратително незачитане и пренебрежение към миналото. Нещо напълно естествено, впрочем, като виждаме какви нещастни или направо комични персонажи населяват времето ни.

Нямам амбицията да се преборвам с днешните телевизионни продукти и лапацала.

Но с известна тъга ще отбележа, че с много малки изключения, вече няма почти нищо свястно на телевизионния пазар. Той е превзет окончателно от случайни и очевидно оперетни персонажи, да се подвизаваш днес на телевизионния екран не е по-различно отколкото да си временен квартирант в някакво воайорско шоу.

Нека наблюдаваме заедно няколко дни отстрани новият живот на „Всяка неделя”.

По-късно това уточнение може би ще се нуждае от още пояснения.