Допуснал съм нелепа грешка – подменил съм в „Пожарът” името на Йосиф Петров с това на композитора Йосиф Цанков, когото лично въобще не познавах, как е станало това, един Господ знае. Г-н Борисов навреме ме подсети за това - писмото му можете да видите в „Бумеранг”.

Бай Йосиф Петров беше много любопитна фигура. И него, както и Милан Дренчев, Радой Ралин, с вечното си въодушевление, изтика на сцената след промените. Беше намерил Дренчев в някакъв блок в „Люлин” - работил като бояджия в строителна бригада. За кратко време обаче се превърна във важна фигура във Великото народно събрание.

Йосиф Петров, и той истински страдалец като Дренчев, беше 81 годишен, трудно виждаше и винаги го съпровождаше някаква млада дама, по-често племенничката му, но не само тя. Беше великолепен оратор.

Предлагам, като извинение, малък фрагмент от интервю с него.