***

С Миро Севлиевски и Тома Иванов при Иван, в ресторант „Лозенец” на „Кемпински” /9 април 2004-а/.

Обаждам се на Вера от GSM-а на Миро.

Казвам й го, а тя ме прекъсва: „Знам. Добро момче е. Боли го зъб, нали?”

Миро е смаян – той има проблеми с имплантиран зъб.

Вера продължава: ”Дай ми го!” – и го пита дали на момиченцето му е правена операция от херния. Миро потвърждава и това.

Вера обаче нищо не споменава за мама.

Погребахме я на 3 април, шест дни преди това.

 

***

Вечеряме /25 септември 2004-а / с Нешка Робева, Светлин Русев, Валя Радинска и Коко Азарян, разбира се, и Джени, в „Енотеката”.

Обаждам се на Вера, за да уточня адреса й в Плевен– Валя ще води сина си при нея.

Междувременно, Нешка разказва как Вера е излекувала преди години гърлото й по телефона.

Казвам на Вера, че и Нешка е с нас. „Знам! – прекъсва ме тя. „Сърдиш ли й се още?” – питам. „Дай я, дай, я!” - нарежда грубо Вера.

Телефонът минава от ръка на ръка. После си казваме, че Вера сякаш иска потвърждение от всеки, че може.

 

***

След два дни Коко звъни от Плевен – дали да купи цветя или нещо друго на Вера. И малко по-късно отново звъни от дома й. Вера взема телефона от ръката му иповтаря: „Питай го дали познах, питай го, питай го!”

После псува като хамалин един кретен, когото съм показал предната вечер във „Всяка неделя” – „феномена” Деси, който се представя за полицай и задиря млади момичета.

„Да му еба путката лелина – крещи Вера, - защо ги показваш такива? Нищо не разбират! Питай сега твоят човек, познах ли му!” – и връща телефона на Коко.

 

***

Вера беше много любезна към Джени. Изпращаше й подаръци – последният бе копие на яйце на Фаберже.

Но изобщо не спомена, че я грози смъртна опасност.

Когато тя почина, изпрати венец.